Модно в Пловдив: Младоженци учат танци при шампион преди брака

Публикувана 05.10.2016 16:33

Двойки, на които предстои брак, все по-често търсят инструктор по танци, който да направи хореографията на първия им брачен танц. Модата е заразила и Пловдив, съобщи пред DCNEWS младият инструктор по танци Петер Спасов. Той преподава стандартни и латино танци в един от известните пловдивски танцови клубове.  В момента той обучава четири двойки.

„Напоследък и на мен ми прави впечатление, че специално за сватби, хората искат нещо малко по-специално и разчупено. Особено за първия брачен танц трябва да е нещо по-оригинално, за да е по-запомнящ този важен ден в техния живот. Затова  първо организирам среща, в която разговаряме за техните предпочитания, съобразявам се с желанията им за музика и стил. Някой път ми се доверяват напълно и аз давам предложения. След това започва работния процес. Той отнема между 5 и 10 работни часа. Работим върху хореографията, която в зависимост от възможностите им, е с различна сложност“, разказа Петер.

Той призна, че напоследък е модно да си в крак с танците. Клиентите му имат и различни предпочитания. Едни искат самба, други – салса или нежната и лирична румба, а понякога – комбинация между самба и румба. Някои пък предпочитали класически виенски валс или танго.  В повечето случаи се иползват по-популярни парчета.

Петер Спасов е на 19 години. Миналата година е завършил ЕГ „Иван Вазов“ с немски и руски език. Твърди, че се справя с езиците, но със сигурност не така, както с танците. Занимава се с танци от близо десет години. Започнал в средата на трети клас – на 9 години и половина. Заради момиче. „Ами ние бяхме съученици и аз бях лудо влюбен в нея. Нали знаете, това е най-истинската любов. Тя танцуваше в училищния клуб в ОУ „Елин Пелин“. И всъщност заради нея се записах да танцувам, опитвайки се да я впечатля. Впоследствие отношенията ни малко се влошиха, тя беше по-напреднала в танците и не проявяваше нужното търпение към мен. Тогава реших, че не искам повече да танцувам с нея. Но ако не беше тя, никога нямаше да се запаля по танците“, споделя младежът.

След това започнал да танцува с друго момиче. Сменили и клуба. Впоследствие сменил и тази партньорка. Най-успешно работил с последната си партньорка – Екатерина Маркелова, с която се разделил наскоро. С нея танцувал четири години, станали два пъти шампиони на България при младежи и тази година вицешампиони при „старите кучета“ – младежи над 19 години.

В основното училище срещал доста подигравки от съучениците си. „Слава Богу аз съм малко непукист и не им обръщах внимание, това не ме е накарало да се откажа от това, което обичам. Впоследствие срещах доста по-голямо разбиране и с успехите вече хората, виждайки как се развивам и с какво удоволствие го правя, ме подкрепяха много повече. В гимназията вече всички приятели и съученици ме подкрепяха“, смее се момчето.

Разказва, че момичетата проявявали голям интерес към него. Доста интересно било например на абитуриентския му бал. „Танцувайки с някои момичета, всички изглеждаха много щастливи от факта, че са с професионален партньор. Така че има и полза в социалната среда, не само на професионалната сцена“, смята танцьорът.

Петер смята да продължи да се занимава с танци и професионално. В момента преподава във водещ танцов клуб. Но същевременно иска да продължи и състезателната си кариера и си търси партньорка. „За съжаление има повече възможности за развитие в чужбина, аз вече съм се доказал на международната сцена, доста хора ме познават и определено там ще имам по-добро бъдеще, свързано с танците. Имам няколко предложения, предстоят ми проби, зависи как ще преминат. Има варианти за партньорки от Молдова и Полша, а също от Италия и Украйна. Школите на бившите съветски републики са доста по-сериозни. Манталитетът там е по-различен и са по-сериозни самите състезатели“, обяснява той. 

По думите му, ако се сдобие с нова партньорка, е въпрос на договаряне коя страна ще представят. Всичко зависело от това кой ще ги финансира, тъй като спортните танци са скъп спорт.

За да изглежда добре на дансинга един танцьор от много важно значение е доброто облекло. За мъжете стандартният костюм е фрак с бяла риза и папионка в класически стил, открехва вратата зад кулисите Петер. По думите му в днешно време фракът не е обикновен, а по определена кройка. Имало си и определени платове, които се използват, за да изглеждат добре танцьорът на сцената.

Важна е и осанката, особено при стандартните танци. Дори да не я притежава танцьорът, върху това нещо трябва да се работи. Дисциплината, постоянството, без всички тези неща няма как да просперираш и да се развиваш, както и да достигнеш по-високо ниво, пояснява младежът.

Твърди, че мъжът е много важен в една танцова двойка. „Въпреки че любителите гледат повече в дамата, кавалерът е този, на който се обръща повече внимание на състезания. Той води дамата, но освен, че е много важен начина по който води, са важни и уменията на дамата за следване. Тя винаги трябва да се доверява на партньора си, за да се получат нещата, без това няма да има синхрон“, категоричен е Петер.

Допреди няколко години той се занимавал и с латино, и със стандартни танци. Но стандартните винаги са го привличали повече – както стила, така и музиката.  „И в двата стила – латино и стандартни танци, се изисква доста високо ниво на техника. Критериите за оценяване са музика, ритъм, техническите показатели, партньорство и синхрон, от голямо значение е хореографията и г артистичността. Трябва всичко да е комплексно, за да се получи красотата на танца“, обяснява младежът.

Категоричен е, че между партньорите трябва да има чувства. Не е задължително да е любов, но със сигурност – разбирателство и доверие. Твърди, че танцът му дава увереност, но и несигурност, защото е перфекционист и се стреми към по-високи резултати. Носи му и удоволствие – не само в обикновения живот, но и в залата и на състезание. „Старая се да се абстрахирам от фактора класиране и да се съсредоточа върху това, да покажа най-доброто, което мога. Това се получава, когато получаваш удоволствие от танца. Тогава въздействаш на публиката и на съдиите най-много“, сигурен е Петер.

В танцовия клуб в Пловдив преподава на деца от 6 до 10 години и на възрастни – над 18 години. Пояснява, че за танците няма възрастови ограничения. В чужбина социалните танци за пенсионери били много разпространени. Работи и с няколко двойки от танцовия клуб, за който се състезава. Помага им в тренировъчния процес, опитва се да им предаде опита и знанията си и да ги вдъхнови, тъй като смята, че за добрия състезател, вдъхновението е основен мотивационен фактор.

Надява се да го превърне в професия. Засега не е решил още какво ще учи, но обмисля да завърши „Спортни танци“ в НСА. Категоричен е в едно – ако кандидатства там, ще учи задочно, защото София не му харесва и иска да си остане в Пловдив.

„Определено Пловдив е градът, в който се чувствам по-добре, но има и голяма вероятност да замина в чужбина. Имам доста идеи, но тази година не бях сигурен в това, което искам и не исках да запиша нещо, просто ей така. Искам да съм сигурен, за да не го зарежа още първата година. Бях по-съсредоточен в спортната си кариера, предстояха ми две световни първенства. Може би догодина ще се ориентирам. Но вероятно ще е в сферата на изкуството и музиката, ако не са спортни танци“, споделя танцьорът.

Любимите му танци са танго и куикстеп. „Куикстепът е доста динамичен, свързан с много настроение и танцувайки го се чувствам все едно летя“, усмихва се Петер. Самбата пък е любимият му латино танц. Всеки танц обаче му дава различна емоция, а танцьорът трябва да е истински артист, за да може от единия, преминавайки в другия, да му предаде нужния характер.

По думите му всеки може да се научи да танцува. С определено количество време, воля и постоянство всичко е възможно.

Източник: DCNEWS.bg