Николай Киров: Баща ми искаше да стана счетоводител, но избрах футбола

Публикувана 13.10.2016 13:40

- Г-н Киров, как изправихте Ботев на крака за толкова кратко време?

- Не мисля, че сме направили нещо впечатляващо. Просто донесох малко по-голямо спокойствие в отбора. От там дойдоха и по-добрите резултати, момчетата се борят на терена.

- Само на спокойствието ли отдавате победите?

- Променихме донякъде и тактическата схема в последните двубои. Това също се отразява. За футболистите е важно да провеждат подготовката си на спокойствие.

- Предстои битка с Берое. Може ли да се каже, че сте фаворит?

- Не обичам да коментирам противниците. Гледам видеозаписи на техния отбор, за да ги разучим, така че имам някаква представа от играта им. Най-важното е да подготвим футболистите за това, което ги очаква. Ако успеят да изпълнят тактическите си задачи, ще можем да се преборим за точки от мача.

- Стенио е наказан, а Бризола -контузен. Как ще се справите с късата резервна скамейка?

- Надявам се да успеем да се предпазим от контузии и наказания, защото дълбочината на състава ни е малка.

В момента доста наши играчи са преотстъпени в други клубове до зимата, а щеше да е хубаво да можем да ги използваме. Въпросните млади футболисти вече са сравнително подготвени, за да са в помощ на отбора. Ще можем да разчитаме на тях през пролетта. Сега в състава са няколко момчета, които свикват с обстановката и правят преход от детско-юношеския футбол към мъжкия. Именно този преход е най-важният. Те обаче тренират с отбора само от 20 дни.

- Разкажете нещо за футболната си кариера.

- Когато бях дете, всички бяха запалени по футбола, така че логично и аз гонех топката. Направих първите си стъпки в школата на Марица, минах през всички възрастови групи, а за мъжкия отбор дебютирах на 16 години. Тогава треньор ми беше Иван Глухчев, а той много обичаше да дава шанс на младите.

- Защо избрахте да бъдете вратар?

- Харесвах този пост и винаги съм искал да бъда вратар. Първият ми треньор Огнян Атанасов винаги ми е казвал, че трябва да играя като халф. В интерес на истината имам един официален мач като полузащитник с екипа на Марица Пд. Случи се в двубой от турнира за Купата на България срещу Металург Перник, загубен с 1:3. Тогава разполагахме точно с 11 играчи и треньорът ни Петър Зехтински каза, че ще ме пусне като халф. Никой не разбра кой от двамата ни вратари излезе като полеви играч.

- Какво си спомняте от сезон 1996/1997, последния на Марица в "А" група?

- Това беше едно наистина много талантливо поколение. Голяма част от футболистите направиха сериозни футболни кариери, всички знаят какви играчи имахме тогава - Краси Чомаков, Сашо Александров-Кривия, Румен Христов, Асен Николов и т.н. По онова време школата на Марица беше истинска люпилня за таланти.

- Какви са спомените ви като вратар на Ботев Пд?

- В състава ме привлече Петър Зехтински. Изкарах три сезона в отбора. През втората година от престоя ми тимът се намираше в първата половина на таблицата. След започването на третия сезон нещата за отбора тръгнаха в лоша посока. Върнах се в Марица, след което преминах в Добруджа.

- Защо решихте да прекратите рано-рано активната си състезателна кариера?

- На 27-годишна възраст прецених да окача бутонките на пирона. Предприех тази стъпка, защото реших да обърна внимание на образованието си. Дипломирах се като магистър по спортна педагогика в ПУ „Паисий Хилендарски”. Изкарах и курсовете в треньорската школа.

- С какво се занимават вашите родители, те ли ви насочиха към спорта?

- Родът ми е такъв, че всички наблягат на образованието. Завършил съм „Счетоводство и контрол” по време на средното си образование, баща ми е счетоводител. Сигурно е по наследство, защото счетоводството ми се удаваше. Още след като завърших средното си образование, баща ми предложи да продължа да се развивам в тази област. Аз обаче бях категоричен, че ще продължа с футбола. Той не се противопостави.

- Какво ви подтикна да се захванете с треньорската професия?

- Толкова време се занимавах с футбол. Веднъж вече поех по този път, а и образованието ми е спортна педагогика. Затова реших да се хвърля в дебрите на треньорската професия. Започнах кариерата си още на 28-годишна възраст. С Марица Пд влязохме от "В: група в "Б", а оттам стигнахме и до бараж за "А" група.

- Случайност ли е, че сте треньор на отбори, които не разполагат със сериозни бюджети?

- Според мен това е по-добрият вариант за един треньор – първите ти години да преминат в по-спокойна обстановка, за да натрупаш опит. След няколко години стаж треньорът започва да усеща нещата.

Треньорската професия не се изчерпва само с тренировъчния процес, а има и психология, за което се изисква време и опит.

- Лесно ли приехте да поемете Ботев Пд при създалата се ситуация в клуба?

- Веднага приех, без да мисля. Важно е кадрите на клуба да помогнат точно в тежкия момент и в трудната обстановка.

- Съвместяването с длъжността на директор на ДЮШ помага ли ви в настоящия момент?

- Най-малкото имах поглед върху състезателите, защото по цял ден съм на базата, а това помага за подхода. Непрекъснато следях по 4-5 тренировки на ден на различните гарнитури.

- Треньорът на волейболния Марица Пд Иван Петков ви е много близък приятел. Понякога давате ли си съвети един на друг?

- Не само сме добри приятели, но от лятото съм му кум. Случвало се е да си даваме съвети. Все пак и двата спорта са отборни и имат допирни точки. Преди ходех по-често на мачовете на отбора му. Сега обаче имам по-малко свободно време и ги посещавам по-рядко.

- Как се роди прякорът ви – Белия?

- Измисли го Атанас Узунов. Той беше треньор на вратарите в школата на Марица Пд. Той измисли прякора и на кума ми Александър Александров–Кривия. Узунов беше специалист в тази област. Той лепна прякорите на всички в школата на Марица.

Източник: в. 7 дни спорт

Вашите коментари

 

Име

Коментар

Въведете кода