Чифт кецове едва не лишават баскетболния Академик от медали за Купата на България

Публикувана 13.02.2017 18:16

Предстоящият турнир за Купата на България при мъжете е добър повод да бъдат припомнени двете най-добри класирания на пловдивския Академик в надпреварата.

Безспорен връх е участието във финала през 1956-та година. Тогава Академик има в състава си звездата Георги (Гео) Тошев, първият национал от Пловдив. Студентите хвълят бомбата в полуфинала, като печелят срещу големия фаворит ЦСКНА, в чиито редици са националите Константин Тотев, Васил Манченко, както и Владимир Ганчев, Тонко Райков, Кирил Семов, Илия Асенов, начело с треньора на националния тим Людмил Катерински, и то в столицата. Студентите обаче разбиват прогнозите за успех на армейците и печелят една от най-паметните победи в своята история - 65:60.

Финалът в Пловдив срещу отбора на Транспортен техникум (всъщност това е тимът на „Локомотив” Сф, шампион от предния сезон), обаче е загубен. За съжаление, дори най-изявеният пловдивски баскетболен статистик и изтъкнат наш съдия Станко Стоянов, който е участник в мача, не помни точния резултат. Така или иначе, 1956 година е най-успешната година за пловдивския мъжки баскетбол в турнира за Купата.

Повече подробности: http://bgbasket.com/new.php?id=64263

Другият връх е през 1989-та година, когато наставник на студентите е треньорът-легенда Тодор Ненов. Само година преди това той е принуден да остави любимата „Марица” и поема мъжкия тим на Академик. В него пък са върналият се от ЦСКА национал Милко Арабаджийски, диригентът-плеймейкър Божидар Бояджиев, виртуозният стрелец Здравко Димитров, също изкусният майстор на стрелбата Илия Хорозов, още един снайперист - Атанас Чонов, настоящият топ-съдия Владо Цеков.

Куриозното е, че пловдивчани за малко не се разминават с финалния турнир в столицата, и то заради чифт кецове.

„В първия квалификационен турнир играхме в Шумен заедно с домакините, Славия и Черноморец. Паднахме от Шумен, но бихме другите два отбора. Славия пък би Шумен и така стана „въртележка”, която ни облагодетелства. Иначе нямаше да видим финалите в София”, разказва Илия Хорозов.

Следва нов турнир – през декември в Ямбол, а този път само победителят от него получава виза за финалите в София. Съперници са отборите на Ямбол и отново Славия.

„Цял месец преди турнира виждах, че единият от кецовете ми е вече в недобро състояние и предупредих треньора Ненов. Беше въпрос само на едно обаждане по телефона до Федерацията и оттам щяха да изпратят веднага нов чифт – аз бях включен сред състезателите за проектоолимпийска подготовка и нямаше проблеми”, спомня си Божидар Бояджиев.

Обаждане обаче така и не последвало.

„Вече бях свикнал – играем мач в събота, в понеделник съм при обущаря”, смее се Божо на спомена. Когато трябва да се тръгне на турнира, той предвидливо слага в сака и един чифт най-обикновени бели китайски кецове. И точно на загрявката преди първия мач от втория квалификационен турнир в Ямбол - срещу Славия, ходилото се къса.

„Тодор Ненов много се притесни. Караше ме да взема един чифт от единия от играчите на Ямбол, ама все пак това са обувки и отказах”, продължава Бояджиев. Той невъзмутимо обува десния китайски кец и така излиза на терена, а публиката в зала „Диана” не го щади в подмятанията си.

Здравко Димитров-Зико обаче е в стихията си и вкарва 30 точки на Славия, а след успех и над домакините класирането за финала в столицата е осигурено. Самият Димитров обаче няма спомени за този мач. „То да не е било само в един мач да вкараш 30 точки, та да го запомниш. Тогава редовно или аз, или някой друг от отбора вкарваше по толкова, а не като сега – има 16-18 точки и вече е топреализатор. Ние гледахме на кого ще му „тръгне” играта и му подавахме повече. Друг въпрос е, че повечето пъти на мен ми потръгваше”, спомня си Димитров скромно.

Академик обаче има малшанса да се изправи на полуфинал срещу безмилостната по това време машина ЦСКА и губи. „Ако бяхме играли с Левски, мисля, че имахме реален шанс да стигнем финала. Имахме цели четирима изкусни стрелци – Наско Чонов, Божо Бояджиев, Здравко Димитров и Илийката Хорозов, които нямаха проблеми с вкарването на тройки, а аз се движех между тях и под коша”, разкрива част от тактиката Милко Арабаджийски.

В другия полуфинал Левски и Балкан (Ботевград) изиграват същински трилър, в който победител с 3 точки са сините. Така те отиват на финала, където отстъпват на ЦСКА Септемврийско знаме, а ботевградци остават да спорят с Академик за бронза. В състава на Балкан са половин дузина национали - Данчо Колев, Венци Славов (светла му памет), бъдещият шеф на Лукойл-Академик Сашо Везенков, Емил Йонов.

Балкан е трикратен пореден шампион и двукратен носител на Купата на страната в предните години, а е успял и да спечели престижна победа в евротурнирите срещу Арис (Солун), където играе звездата на гръцкия баскетбол Никос Галис. Отборът обаче е изцедил силите си в двубоя със сините, а много силен се оказва и „синдромът на разочарования”. След три титли, 2 купи и тотална хегемония на родна почва, Балкан е детрониран и демотивиран, а Академик (Пловдив) много добре използва този факт. Освен другото, тогава е и денят на Наско Чонов, който разсипва коша на съперника и Академик се окичва за втори път с медали от турнира за Купата на България, този път бронзови.

В първенството обаче студентите не са толкова добре, движат се около 6-7 място, където и завършват в края на сезона. Това е и последния силен сезон за това поколение пловдивси баскетболисти. Година по-късно Бояджиев и Арабаджийски ще заиграят във Варна под ръководството на Симо Варчев, преди Милко да опита късмета си в Канада. Зико пък окачва кецовете на пирона и в зората на демокрацията прави първите си крачки в частния бизнес. Тодор Ненов се връща в Кършияка, където с Рени Димитрова, Мариана Манавска и Цонка Вайсилова пълни зала "Строител".

Академик започва да се люшка между А и Б група, и въпреки някои моментни проблясъци, закрива представителния си отбор в началото на 21 век и остава да развива само юношески формации. Пловдивският мъжки баскетбол изчезва от картата на България до 2010 година, когато президентът на клуба Васил Врачев влага всичките си сили за възстановяването на мъжкия отбор. Само 6 години по-късно Академик, вече с името „Академик Бултекс 99”, отново е на финали за Купата, като влиза в битките от второто място в шампионата и феновете под тепетата не крият оптимизма си, че клубът може да завоюва нови медали от турнира.

Снимка: личен архив

Автор: Богомил Генев
Вашите коментари

 

Име

Коментар

Въведете кода