Това ли е поколението, което ще позлати Англия най-сетне

Публикувана 06.09.2017 16:55

Световни шампиони за младежи до 20 години, европейски шампиони за младежи до 19 години и победители в силния международен турнир в Тулон – младите лъвове на Англия блеснаха с пълна сила през изминалото лято. Дали това поколение няма най-накрая да прекъсне над 50-годишната прокоба на островитяните в големите състезания на мъжкото ниво, пък защо не и още в Русия?

ОТ РАЗОЧАРОВАНИЕ КЪМ РАЗОЧАРОВАНИЕ

Към английския национален отбор винаги е имало едно особено усещане. Нещо едновременно странно и обезпокояващо, което може да се разположи в спектъра някъде между лековато погубеното и трудно обяснимото.

При всяко свое влизане в голям международен турнир (а отборът е пропуснал само Мондиал 1994 и Евро 2008 в последния четвърт век) „трите лъва” са сочени предварително за един от фаворитите. И във всеки един случай разочароват и пропускат крайните етапи. Покрай унизителни резултати – отпадане от Исландия на ¼-финалите на Евро 2016 и отпадания в груповата фаза на Евро 2000 и Мондиал 2014 – селекцията на островитяните се показва твърде надценявана.

Тъй като един отбор е и винаги ще бъде оценяван според своите постижения, трябва да се каже, че родината на футболните правила не е достигала финал на голяма надпревара от 1996 година насам и никога не го е правила на чужда територия. Вече над половин век почитателите на играта от Албиона са в трескаво очакване на това, а надеждата да се преживее отново прежната слава тихо отстъпи във времето пред силата на навика (и умората) от безмилостната стара песен, пята на нов глас. Този път обаче има истинска надежда за смяна на плочата, и то още догодина на Мондиала в Русия.

 

ЗЛАТНИЯТ НАБОР

Първо го има тимът за юноши до-17, който загуби финала на европейското първенство в тази категория срещу Испания след 2:2 и изпълнение на дузпи. После е този за юноши до-19, станал континентален първенец с успех над Португалия на финала. След това идва този за младежи до-20, който спечели авторитетния турнир в Тулон в алтернативната си версия, докато титулярите стигнаха до апотеоза, макар да не говорим за същинския футболен Еверест: световната купа от първенството в Южна Корея за младежи до-20 с победа над Венесуела с 1:0 в спора за трофея. При това го сториха без големите имена –Деле Али и Маркъс Рашфорд.

Говорим за история. Станахме свидетели на първата световна титла за Англия в което и да било възрастово ниво във футбола от над 50 години насам след великия триумф над Германия с 4:2 на „Уембли” на 30 юли 1966-а.

Успехите при по-малките не гарантират с нищо едно евентуално тяхно продължение при мъжете. Младата гвардия отвъд Ламанша обаче даде правото на цяла една нация да мечтае за по-добро бъдеще. Тамошните таланти, това е истина, убеждават в качествата си вече от няколко години, но често им убягва онова, което в крайна сметка е най-важното в царя на спортовете – победите. Може би именно в този аспект младите албионски дарования допринесоха с нещо ново. Остава и най-трудното да последва.

Както и Франция, Англия разполага с пълен резервоар от изключителни таланти, някои от които вече са част от мъжкия национален тим – например Дели Али (21-годишен), Маркъс Рашфорд (19) и Рахим Стърлинг (22).

Други, особено изригналите това лято, трябва тепърва да си спечелят игрови минути и важна роля в клубните си отбори, а това няма да е лека задача за всички. Избраният за най-добър играч на Мондиала до-20 Доминик Соланке (19-годишен, Ливърпул), почетеният на европейското първенство до-17 Джейдън Санчо (17-годишен, Борусия Дортмунд), Джонджо Кени (20-годишен, Евертън) иЛюис Куук (20-годишен, Борнемут), а можем да споменем още дузина други, ще искат да се наложат в свирепата конкуренция в клубовете си този сезон, за да дадат заявка за пътуване и участие в мачовете в Русия догодина.

Талантът е налице, има предостатъчно доказателства за това, ала ще трябва обещанието да бъде затвърдено.

Сам Мион, „Франс Футбол”
Източник: sportal.bg
Вашите коментари

 

Име

Коментар

Въведете кода