Легендите на Трета лига: "Ексцентричният" Югоизток (част I)

Публикувана 17.12.2017 19:10

След като започнахме поредицата "Легендите на Трета лига" и си припомнихме детайлно славните мигове на някои от най-емблематичните лица на Югозапад, е време да обърнем поглед към Югоизточната Трета лига, където изобилието от култови личности е не по-малко. Напротив, ако на Югозапад можем да говорим за някаква романтика, то тук ексцентричността взима връх с наличието на няколко колоритни фигури. Един от героите ни е "принц", друг футболен "трубадур" и "номад", трети - носещ звучния прякор "Марадончо".  В един или друг етап от кариерата си, те бяха сред елита на България, като някои се задържаха по-дълго и оставиха траен спомен сред феновете, а други се запомниха повече с култовите си изцепки, своенравния и буен характер и ексцентричността.


Георги Какалов (Борислав Първомай)

Георги Какалов е една от култовите личности на пловдивски регион. 33-годишният футболен трубадур е сменил цели 24 отбора в кариерата си, като най-впечатляващ е тригодишният му период му в Ботев (Пловдив) - между 2005 и 2008-a.  Представянето му при “канарчетата” дори му носи повиквателна за националния отбор и записва минути в контролата срещу Финландия през март 2008 година, когато начело на “трикольорите” е последният специалист, извел ги до голям форум - Пламен Марков. Въпреки че е пловдивско дете, Какалов започва кариерата си в Литекс, където обаче записва само три мача и е пратен под наем в Белите орли и Видима-Раковски. Следва кратък период в Спартак (Плевен), преди да се завърне в родния град, за да заиграе за “канарчетата”. Една от най-емблематичните случки по време на престоя му в Ботев е, когато отбелязва гол във вратата на Левски и под екипа си показва бял потник с импровизиран надпис с маркер "CSKA". В радостта си отива пред скамейката на “сините” и изкрещява към Станимир Стоилов: “Имаш ли нещо да кажеш?”
През 2008 година заминава за първи път в чужбина - за тима на Динамо (Минск), а след това следват множество отбори "по света и у нас". В  "А" група играе още за Черно море и Етър, а сред най-любопитните тимове в странство са румънският Астра (Плоещ), македонският ФК Турново, гръцкият Панелефсиниакос, турският Велимешеспор, кипърският Омония (Арадипу), както и неколкоседмичен пробен период във френския Тур.
Борислав (Първомай) - Арда (Кърджали)+48През миналата година се завърна на родна земя като част от тима на Литекс в Северозападната Трета лига, а през настоящия сезон вече е играещ помощник-треньор на Борислав (Първомай). След изиграването на срещите първата половина на кампанията ексцентрикът има шест попадения на сметката си.


Здравко Чавдаров (Раковски)


Роденият в Смолян вратар е юноша на Марица, но прави първите си крачки в професионалния футбол в родния си град - с тима на Родопа. След четири години в отбора преминава в новака в “А” група Сливен. След силен сезон край “сините камъни” Чавдаров е част от квартета, който сменя стадион “Хаджи Димитър” с “Българска армия”. Заедно с него към ЦСКА заминават още Иван Стоянов,Костадин Стоянов и Коста Янев. 
Чавдаров е гласен за първи избор под рамката на вратата и дори прави европейски дебют в мача срещу Дери Сити, спечелен с 1:0. Контузия обаче му попречва да запази мястото си и Иван Караджов го измества. Все пак през март 2010-а играе във Вечното дерби срещу Левски и опазва вратата си “суха” за равенството 0:0. През 2012 има нещастието да отсъства от терените близо половин година заради болест и се завръща на терена чак през 2013-а, когато заиграва за Ботев (Враца), а по-късно и за Любимец. През 2015-а се присъединява в тима на Раковски, където е и към настоящия момент.

Дончо Атанасов (Свиленград)


Един от добре познатите футболисти в аматьорския футбол у нас и определено след най-големите звезди в Югоизточната Трета лига. Познат от успешните си престои в родния Берое (Стара Загора) и Черно море, Дончо Атанасов има над 150 мача в “А” група с двете зелени фланелки. С екипа на родния си клуб Марадончо бе част от селекцията на заралии, спечелила историческа първа Купа на България през 2010-а. 
Три години по-късно Атанасов отново бе под Аязмото, като не само дублира трофея след исторически финал срещу Левски, но и добави в личната си колекция Суперкупата на България. В кариерата си бързоногият футболист е играл основно у нас, където е защитавал цветовете на Берое, Миньор (Раднево), Черно море, Любимец, Хасково, Верея и Ботев (Гълъбово). Единственият престой на Дончо зад граница е през пролетта на 2015 година, когато записва 14 мача в полската втора дивизия с Лимановия (Лиманова).

Николай Домакинов (Атлетик Куклен)


Играещият треньор на Атлетик (Куклен) не просто бе един от стабилните играчи на своя пост в “А” група в дълъг период от време, но и дори записа няколко мача за българския национален отбор под ръководството на Христо Стоичков. Безспорно най-силните изяви на бранителя бяха при първия му престой в Ботев (Пловдив) и в Черно море. Домакинов бе основна част от селекцията на “моряците” при исторически им марш в европейските клубни турнири през есента на 2008-а. 
Защитникът записа пет мача като титуляр в Лига Европа, включително и пълни 180 минути в двата култови сблъсъка с германския Щутгарт, където съвсем малко не достигна на варненци сензационно да елиминират “швабите”. След като си тръгна от “Тича”, бившият национал игра за Монтана, Ботев (Пд), Раковски, Оборище и Созопол.

Боян Илиев (Левски Карлово)


Юношата на Спартак (Варна) нашумя през 2008 година, когато след силните си изяви за родния си клуб бе привлечен в редиците на Левски. След само два шампионатни двубоя обаче, звучния шамар от БАТЕ (Борисов) в квалификациите за груповата фаза на Шампионската лига и последвалите катаклизми на “Герена”, Илиев бе освободен през зимната пауза. След кратко завръщане при “соколите” полузащитникът опита късмета си в друг шампион на България - Локомотив (Пловдив).  Авантюрата и “Лаута” обаче бе твърде кратка и дефанзивният халф се завърна обратно в морската столица. След нови два сезона с фланелката на Спартак (Варна) Боян Илиев за кратко премина през друг клуб от родното Черноморие -Калиакра (Каварна), преди през 2015-а да замине на гурбет в Гърция. В южната ни съседка той игра последователно за Глифада, Каламата, Фаркадона и Еордайкос, преди в началото на тази година да се завърне във втородивизионния по това време Левски (Карлово).

Тодор Тимонов (Евроколеж Пловдив)

Друга популярна личност из втория ни по големина град. Изветният с прякорите си “Лимона” и “Принца на Пловдив” Тодор Тимонов има обещаваща кариера в края на първото десетилетие на XXI век. Атакуващият халф започва футболния си път в родния Ботев, където в периода 2003 - 2009 има солидно количество мачове. 
Така през 2009-а е взет с много надежди в тима на ЦСКА, където започва добре и след само шест месеца е продаден на руския Анжи за сумата от близо половин милион долара. 

Тогава за Дагестан заминава още един футболист от родната “А” Група - Юсуф Рабех от Левски. Мароканецът обаче е прекалено шокиран от обстановката и си хваща шапката съвсем скоро. Докато бяга от хотела, Рабех пребърква джобовете на Тимонов и му отмъква пари.  В Анжи “Лимона” не изкарва дълго време и след 11 мача в руската Премиер лига, само един от които започва като титуляр, през 2011-а се завръща в Ботев. Следват периоди в Бдин (Видин), градския съперник на “канарчетата” - Локомотив (Пловдив), кипърския Анагениси и Верея (Стара Загора). През сезон 2015/16 подсилва третодивизионния Асеновец (Асеновград), а малко по-късно отива в Евроколеж (Пловдив), където е и до днес. След първата част от шампионата на Югоизток има три гола за тима си.

Източник: sportal.bg