Серхио Лул се завърна - очаквайте неочакваното!

Публикувана 25.04.2018 17:43

Някои все още помнят първото появяване на Серхио Лул с екипа на Реал (Мадрид) преди повече от 10 години. В късната есен на 2007 година, и по-точно на 11 октомври, Реал игра предсезонен двубой с Торонто Раптърс от старата серия NBA Europe Live, а Лул имаше още две седмици преди да направи своя дебют за кралския клуб в Евролигата.

Въпреки че срещата бе в домашната зала на Реал, а в състава на домакините бяха звездите на Евролигата Хосе Мануел Калдерон и Хорхе Гарбахоса, гостите от Торонто имаха страшно много фенове в публиката. Междувременно Лул бе отскоро в Мадрид и не бе добре познат на феновете на тима. Той бе пристигнал наскоро в испанската сто.ица, след като през пролетта бе привлечен само за плейофите, като изигра общо 3 секунди при успеха с 3:1 победи над Барселона, който донесе титлата.

Серхио още не бе част от испанския национален отбор като новия си съотборник Филипе Рейес, Калдерон и Гарбахоса, които вече бяха световни шампиони от предишната година, и публиката не го познаваше. Докато обаче свърши мача, феновете бяха сигурни, че трудно ще забравят Серхио Лул, въпреки че произнасянето на фамилното му име (б.а. - по-скоро Люль) продължава да ги затруднява десетилетие по-късно.

Серхио Лул бе неочакваната разлика в онази вечер при успеха със 104:103 за Реал - първа победа за отбора над който и да е участник в НБА. В този мач той демонстрира уменията, които оттогава се виждат във всеки негов двубой - бе навсякъде по терена, придвижвайки се с някаква изкривена скорост, хвърли необикновени тройки и сведе до минимум грешките в играта си. За капак в края на срещата именно той открадна топката, бе фаулиран и реализира наказателните удари, които дариха победата на Реал.

Лул направи всичко това с някаква детинска радост, която напомняше, че всеки, влюбен в този спорт, играе като дете, изпитващо цялото удовалствие на света.

Серхио се връща тази вечер и това, което е сигурно, че ще го направи с широка усмивка, след като е бил 9 месеца извън терена заради контузията на коляното. Последния път, когато го видяхме в такъв важен мач, бе на полуфинала в Истанбул миналата пролет, когато вкара 28 точки и записа 8 асистенции срещу бъдещия шампион Фенербахче в една от най-силните финални четворки на Лигата. Въпреки загубата със 75:84 и невероятния успех на турския тим във финала с Олимпиакос, именно Лул бе обявен за MVP на сезона, а никой в турската столица не възропта и за секунда срещу този избор.

Неговите показатели, последователност и лидерството му го направиха MVP миналия сезон. Но необудната му радост от играта отдавна са го превърнали в сантименталния избор на публиката. Просто Серхио е един от редките баскетболисти, които абсолютно всеки фен би искал да види в състава на своя тим.

Другите играчи тичат по терена, Лул рикошира навсякъде около тях като при игра на пинбол. Другите гардове насочват атаките, Серхио повежда армията си в битката с тромпети. Другите хвърлят страхотни тройки - Лул го прави тихомълком, отскачайки настрани и притискайки петите си. Другите понякога привличат вниманието върху играта си - Серхио Лул го прави непрекъснато.

От многото му статистически показатели, които могат да бъдат посочени, внимание заслужава третото му място за всички времена в Евролигата в съотношението "асистенции - грешки". Това е по-малко известна статистика, която показва умението на играча в подаването - колко пъти губи топката при опита да направи асистенция. Лул е с 902 прецизни подавания и ще продължава да трупа, но като се има предвид начина му диво да се придвижва по терена, специалистите се чудят как успява така добре да защити топката - по-добре от всеки друг плеймейкър с повече от 550 асистенции през този век. Почти противоинтуитивно, скоростта и безопасността са съчетани перфектно при Серхио.

Той се завръща тази вечер за мач №3 срещу Панатинайкос и трепетът на очакването е осезаем сред всички баскетболни хора в Европа. Този трепет е два пъти по-силен за феновете в Мадрид, на които Лул липсваше досега в дългия и труден сезон.

Феновете обаче аплодираха и отдадоха заслуженото и на съотборниците му, които не само стигнаха дотук без своя двигател и MVP на миналия сезон, но и намериха сили да вземат втория мач в Атина и да обърнат домакинското предимство в своя полза.

Треньорът Пабло Ласо заяви във вторник, че Серхио тренира на пълни обороти с отбора вече от 20 дни. И че знаейки го как се хвърля във всеки двубой, сякаш е последен, не би рискувал да го пусне, ако не бе готов на 100% за предстоящите битки.

Нереалистично е да се чакат подвизи от човек, който не е играл през последните 258 дни. Но наистина ли ще бъдете изненадани, ако го видите да лети с главата напред към скута на някой фен, спасявайки безнадеждна топка? Или да подаде пас между краката, за да може съотборникът му да забие безпощадно? Или да изстреля акробатичен снаряд, падайки по гръб на пода, и още преди топката да е влетяла в мрежичката, вече да е скочил на крака?

Това е Серхио Лул. И той се върна там, където най-много иска да бъде. Очаквайте неочакваното.

Източник: http://www.euroleague.net/