37 години по-късно: Отново Ливърпул - Реал (Мадрид)

Публикувана 04.05.2018 11:18

Остават 9 минути до края на мача Ливърпул – Реал (Мадрид), който върви към нулево равенство и продължения. 48 360 зрители на „Парк де Пренс” в Париж вече се настройват да видят гол поне в допълнителното време, след като срещата не блести с някакви особени футболни достойнства до този момент. Двата отбора трябва да определят на 27 май 1981 година кой ще е новия носител на Купата на Европейските Шампиони, след като българският ЦСКА детронира дотогавашния двукратен шампион Нотингам още в първия кръг на надпреварата след два пъти по 1:0 в София и Нотингам.

Реал и Ливърпул обаче подхождат към двубоя с прекалено голямо внимание, мислейки най-вече за своята защита. Все пак испанците са малко по-активни в предни позиции, където с техничните си изяви блести триото Кънингам, Хуанито и Сантиляна. Камачо пропуска и най-добрия шанс, останал сам срещу вратаря на червените Клемънс, като праща топката над гредата.

И точно тогава вниманието на защитата на "белия балет" необяснимо изчезва. Един безобиден тъч, изпълнен от Рей Кенеди, е проспан от бранителите на Реал, а вклинилият се в пеналта на съперника защитник Алън Кенеди се възползва по най-добрия начин от детинската грешка на Кортес и от малък ъгъл мощно шутира край вратаря Аугустин, за да отбележи единствения гол в срещата. Среща, чакана с огромен интерес, но в крайна сметка останала в историята като един от скучните финали в турнира за КЕШ.

37 години (без един ден) по-късно двата тима най-после отново се изправят един срещу друг във финала на най-престижния европейски клубен турнир по футбол. Сега обаче ролите са разменени – в края на 70-те и началото на 80-те години английския футбол доминира в Европа. Ливърпул е носител на трофея през 1977 и 78 година, Нотингам – през 1979 и 80-та. След новия успех на мърсисайдци през 1981 и триумфа на Астън Вила през 82 се оформят цели 6 години, в които „ушатата” купа не напуска Албиона. Ливърпул печели още една КЕШ – през 1984 година, за да дойде най-тъжния финал в историята на футбола – на „Хейзел” през 85-та, когато 39 фенове загинаха преди финала Ювентус-Ливърпул, а английските отбори бяха извадени от турнирите и това е края на английската хегемония.

Сега ролите са разменени – испанците доминират в турнира на Шампионската лига. Реал е двукратен пореден носител на трофея, за трети пореден път е на финал. Като се добавят и двете купи на Барселона – през 2011 и 2015 година, както и двата изгубени финала от Атлетико Мадрид, смело може да се каже, че сега испанските тимове диктуват футболната мода.

Различно е и това, че този път и двата отбора подчиняват играта си изцяло на атаката. Просто фантастичните им изпълнители са в предни позиции – Мо Салах и Кристияно, Мане и Бензема, Фирминьо и Гарет Бейл… А в защита – каквото стане. Видя се в мачовете и на двата отбора, че когато са подложени на натиск, лесно се огъват и инкасират доста голове – и Реал срещу Байерн и особено срещу Ювентус, както и Ливърпул срещу Ман Сити и особено срещу Рома показаха сериозни пробойни в защита.

Двата колоса си приличат и по факта, че засега се ползват с благосклоността на реферите. Още на четвъртфиналите Реал отстрани Юве с дузпа в 95-та минута, като преди това не бе свирена дузпа срещу испанците в първия мач. На полуфиналите и от лагера на Байерн имаха сериозни претенции към Джунейт Чакър заради игра с ръка на Марсело, която пак не бе санкционирана.

А какво да кажем за словака Скомина, който първо не отсъди нарушение срещу Джеко в пеналта на реванша Рома - Ливърпул. След това Скомина не даде нова кристална дузпа за Рома - за игра с ръка при 2:2, а за много по-спорна ситуация си изми ръцете секунди преди да свири края, отсъждайки наказателен удар срещу Ливърпул.

Всичко това предизвика ощетените да поискат официално системата за видеоповторения ВАР да бъде въведена и в мачовете за Шампионската лига и това сигурно ще стане факт. Ако не от следващия сезон, то след него, но УЕФА ще трябва да изчисти грешките на реферите, ако иска да запази реномето на турнира. Защото за разлика от 1981 година, вече става дума за много пари.

И все пак – Реал с 13-тата или Ливърпул с 6-тата си купа ще видим на 26 май в Киев?

Статистиката сочи за Мадрид, но сантиментите са насочени към Ливърпул. Може би защото около този отбор има някаква особена атмосфера. И тя не е само около култовата трибуна Коп, не е само в легендарната песен „You never walk alone…”. Тази атмосфера се усеща в десетките мачове, в които мърсисайдци  успяват да се вдигнат на крака дори след сериозен пасив. В онзи финал в Истанбул, когато откраднаха трофея на Милан след 0:3 на почивката. В това, че феновете вече близо три десетилетия чакат своята 19-та титла в Англия. Ливърпул не е печелил трофея, откакто е създадена Висшата лига – последната му титла е от 1990 в тогавашната Първа дивизия. И въпреки това привържениците на мърсисайдци са сред най-преданите – не само на Острова, а и в Европа.

Дори ако щете – и заради Юрген Клоп, който предава на отбора от своя хъс и желание за успех.

На 26 май на Олимпийския стадион в Киев ще триумфира футбола – без значение дали ще е в белите екипи на Реал или в червените на Ливърпул.

Просто този финал си струваше да бъде чакан 37 години…

Автор: Богомил Генев