Йордан Иванов: Винаги може да се научи нещо от светило като Желко Обрадович

Публикувана 28.06.2018 21:08

Треньорът от школата на „Академик Бултекс 99” и помощник на мъжкия тим на клуба Йордан Иванов се завърна преди дни от Истанбул, където участва в семинар с лектори изтъкнатият специалист Желко Обрадович, треньорът по кондиционна подготовка на ЦСКА Москва Костас Хацихрисос и бившият играч на Лос Анджелис Лейкърс и Лос Анджелис Клипърс, европейски шампион с Олимпиакос и MVP на Евролигата Деийвид Ривърс.

Веднага след завръщането си Иванов замина за столицата, където неговият тим от 14-годишни баскетболисти взе участие във финалите на републиканското първенство в тази възраст, но намери време да отговори на въпросите на Gustosport.bg.

Г-н Иванов, имаше ли полза лично за Вас от контакт с такова светило като Желко Обрадович?

Като цяло мога да кажа, че този семинар беше много полезен. Имаше неща, които съм ги чел, които ги знам, но все пак е хубаво да се види кой треньор какво и кога използва и какви резултати му носят. За мен най-полезни бяха две лекции на семинара.

Желко Обрадович говореше основно за играта с pick and roll (познатото в България заслон-контраслон б.р.) и това, което той е играл през сезона и кое му е донесло резултати, като добре обясняваше и акцентираше какви точно качества имат неговите играчи и какво той прави с всеки играч, в зависимост и от противника, и от състава, който е в момента на терена. Все пак неговият Фенербахче тази година стигна финал в Евролигата, а миналата година спечели трофея.

Темата беше много полезна за мен, защото догодина по всяка вероятност ще водя отбор в кадетска възраст и там вече се застъпва играта с pick and roll в нападение и тогава нашите момчета ще започнат своето начално обучение в този прийом и затова отчитам голяма полза от тази лекция.

Другата бе на кондиционния специалист на ЦСКА Москва Костас Хацихрисос, който говореше за работа, съчетана с кондиция – чисто баскетболни фундаменти, за придвижване по игрището, начин на работа и развитие на качествата на играчите с вид упражнения в дадена възраст, как трябва да се работи – до детайли, за да могат състезателите да изпълняват всички спортни елементи на добро ниво.

Значи сте доволен от семинара, в който взехте участие?

Да, аз почти винаги съм доволен от семинарите, в които участвам, защото се старая да ходя и да уча нови неща. Почти няма случай да не се научи нещо на такива места, като повечето пъти за мен има поне една тема, която да е интригуваща и полезна. Както се казва – едно изречение да те впечатли и да те обогати като треньор, е от полза. Този път съм много доволен, защото тези две лекции са ми от огромна полза – всички тези неща, които чух, мисля, че ще мога да ги използвам и на практика.

Това ще помогне за развитието на тези 14-годишните състезатели, които водите. Как мислите – докъде стигат възможностите на този отбор, който през този месец спечели нови две купи?

По принцип е трудно да се даде категорична прогноза като отбор докъде може да се стигне и всеки играч докъде ще се развие. За съжаление тази година някои неща не се получиха, за да има оптимално развитие на всеки един играч. Тъй като тези момчета преди две години станаха републикански шампиони и показаха много добро развитие за времето, в което са тренирали. Сега обаче са с 2 години по-големи и логично с израстването на възрастта тренировъчния процес става все по-динамичен и трябва да се наслагва върху вече постигнатото.

За мен е проблем, че почти всички момчета са 7-ми клас и родителите им логично имат амбицията децата им да учат в елитни училища вбъдеще. Това доведе до често пренебрегване на тренировъчния процес, което се отрази на развитието на всеки играч. Въпреки това успяхме да спечелим Купа България и Балканската лига и като отборни резултати нямаме право да не сме доволни. Но като индивидуално развитие, мисля, че всеки един от нашите състезатели можеше да е с минимум поне една идея по-добър от това, което е в момента.

А има ли играчи, които вече се носят на крилете на звездоманията – все пак става въпрос за момчета по на 14 години?

Често слред тренировки оставаме и говорим на различни теми, застъпващи и играта, и живота. Винаги се опитвам да им давам примери с играчи, които на определена възраст са вървели прекрасно и треньорите са им сваляли звезди. С очите си съм виждал как този играч се успокоява и започва да не се влага много в тренировъчния процес. Само след 2 години другите играчи, които не са блестели, но са се трудили, вече са ги изпреварили в развитието си. Затова се опитвам да ги мотивирам да изпитват вътрешна необходимост да се усъвършенстват.

Естествено, всеки играч си е индивидуалност и има различна амбиция. Казвам им, че трябва наистина да искат да бъдат добри баскетболисти и да работят себеотдайно, а не само да мечтаят. И като дойде времето – да са готови и да свършат това, за което са се готвили.

Мисля , че някои момчета са ме разбрали, някои естествено – не са, но това вече зависи индивидуално от всеки един от тях.

Автор: Богомил Генев