Бойният план на Жозе Моуриньо може да сломи Манчестър Сити

Публикувана: неделя, 10 декември 2017 г.

 Може и да сме прави, може и да бъркаме... Това е мачът, който всички очакваме с нетърпение! Когато Пеп Гуардиола пристигна в Манчестър преди 2 лета, нивото на очакване бе разбираемо. В лига, която вече беше обсебена от култа за токсичност на личността на Жозе Мауриньо и зависеше от идеята на футболния мениджър като гуру, на всички бе ясно, че историческият съперник на Специалния - Пеп, е в състояние да доминира в нея като водач на шумните съседи. Точно така и се случи. Всеки мач между Сити и Юнайтед е съпроводен с истерия и разтърсващ личен сблъсък. Едмънд срещу Едгар, надут срещу високомерен, ядосан плешив естет срещу гневен посивял прагматик.

Реалността обаче е малко по-различна. И двамата мениджъри прекараха голяма част от първия си общ сезон в неутрална позиция, пренареждайки наследствените си отбори, финалната им среща от миналия сезон, равенството 0:0 на "Олд Трафорд" през април бе футболно бягство, ниска битка за четвъртото място. Но сега имаме два отбора, които влизат в днешния сблъсък в очарователна форма, с незначителни препятствия по пътя си и добре съчетани силни и слаби страни. Този път нещата може да се окажат малко по-различни, защото това ще бъде дерби между тимове, чиито стилове и траектории са перфектно подредени. Най-хубавото на динамичната битка между Пеп и Жозе е истинският тактически сблъсък, поляризираните визии за това как футболът работи, а не познатата теория, че двама мъже на средна възраст просто не се харесват.

И двамата мениджъри задължават тимовете си да контролират пространството на терена, но по различен начин. Мауриньо иска да изкорени пространството в ключовите области, да контролира и да сведе до минимум променливите, да задуши възможностите за противника и едва след това да се опита да спечелимача, използвайки най-силните страни на своя тим.

Пеп обича да прави това, което Жозе иска да спре. а именно да създава пространства в необичайни зони, да намери дупките в противниковата отбрана и да улесни процеса на разцепването й.
 

С оглед на тоба е изкушаващо да се приеме, че днес ще има /твърден контраст на стиловете. Без Пол Погба възможностите на Юнайтед изглеждат по-ограничени, което поражда очаквания за нещо подобно на прочутия мачпрез 2010-а между Интер на Жозе и Барселона на Пеп, прототип на бясна атака срещу солидна защита. Тогава нерадзурите .играха с човек по-малко на "Ноу Камп" близо час след изгонването на Тиаго Мота. Понякога те просто изритваха топката напред и доброволно отстъпваха притежанието, за да се захванат с отбранителните си задачи. Интер загуби с 0:1, но изхвърлиБарселона от ШЛ. Има подозрения, че това остава най-ценният момент в кариерата на Мауринъо.

И така стигаме до днес, пригответе се за битка. Ако се вгледаме малко по-задълбочено, може би нещата на "Олд Трафорд" няма да се развият така. Има още няколко нюанса на тези два отбора, а не на последно място и как те влизат в този мач. Сити победи 8 най-скорошните си 3 двубоя от ВЛ, но стилът им на игра бе тотално задушен от ултра-дефанзивни съперници. В много отношения това е перфектният урок за Мауриньо, един страхотен спаринг, за да затвърди може би неловко изглеждащите си шансове за титла. Защитното майсторство на Жозе работи най-добре срещу защити, които щурмуват атаката му неподготвено и хаотично. А Сити на Гуардиола не изглежда точно такъв. 

Поради тази и други причини Юнайтед вероятно ще атакува повече отколкото някои очакват. Спомнете си първия мач между Интер и Барса в Милано, когато нерадзурите изненадаха своя съперник с изключителна агресивност и физическа издръжливост. Каталунците бяха "отвлечени" в този двубой, а Интер изпълни перфектно двуетапния си план, пресирайки високо в противниковата половина и принуждавайки Барса да прави грешка, а след това се отдръпна. Жозе залепи свои играчи до Меси и Шави, така, както се очаква да направи сега срещу Де Бройне и Давид Силва. 

Последните два мача на червените дяволи напомниха именно за това (б.р. - победите като гост на Уотфорд и Арсенал). В тях Юнайтед направи едно и също - ранна агресия и опустошителен ефект в атака, с което принуди противниците да бъркат. Головете бяха факт. И когато се изправя срещу машината за притежание Сити, Мауриньо със сигурност ще бъде толкова заинтересован за слабите страни на гражданите, колкото и от силните им.

Без Джон Стоунс защитата на небесносините е уязвима при подобна тактика. Вместо Специалния да се фокусира единствено върху това как Матич и Ерера ще спрат Де Бройне и Давид Силва, вероятно е също толкова важно как Отаменди и неговият партньор в защита ще участват във владеенето на топката. Или как халфовата линия на Сити ще се справи със скоростта на Юнайтед, където Антони Марсиал е сензационен през последните няколко седмици.

Формата и стилът на Сити го правят фаворит за победата, но споменатите козове на Юнайтед не са за подценяване. Всичко се свежда до пълното познаване на футбола и обичта към него. Това обещава да бъде наистина един интригуващ момент в сезона на Висшата лига.

Източник: Gustosport.bg