Ивет Лалова: Това девето място няма да ме откаже, а ще ме мотивира

Публикувана: петък, 11 август 2017 г.

Ивет Лалова-Колио имаше малшанса да заеме деветото място в бягането на 200 метра на световното първенство по лека атлетика в Лондон и да се размине на косъм с участие във финала на дисциплината. Сексапилната българка завърши трета в първия полуфинал с 22.96 секунди, но бе изместена от топ 8 след третия полуфинал, в който финиширалите на трето и четвърто място спринтьорки записаха по-добри времена от нейното. 33-годишната спринтьорка беше разочарована, че не успя да се нареди сред най-добрите осем на половин обиколка в Лондон. "Ако някой ми беше казал преди полуфинала, че се влиза с 22.85 сек на финал, щях да се изсмея. Трудно се бяга 200 м тук. За сравнение с Пекин и с Рио това, което имах там като усещане по самия вираж. Тази година имах някои грешки, които тук ги усещах още повече. С Дафне след края на бягането обсъждахме и тя каза: "на мен ми се размазваха всички линии”. Не зная дали този вираж е от предищшни години, тъй като стадионът е построен още 2011 г., а сега вече ги модернизират и са по-различни, или моят ден е бил такъв, Но не ми беше лесно това 200 м. Очаквах, че със сигурност ще бягам поне 22.50 сек. Така че няма как, надявах се. До третия полуфинал бях вътре, но това е... малшанс", бяха първите думи на Ивет след полуфиналите на 200 м. 

Тя сподели, че не вярва участието й на 100 м да е било причина да изпусне финала на 200 м: "Бягането на 100 м може и да ми е коствало някоя стотна на 200 м. Занех за този риск, когато избрах да участвам и на 100 м. Но на мен ми трябваше този старт, защото не бях участвала на състезания близо месец. Трябваше ми малко скорост, увереност, която да придобия от това бягане. И беше хубаво - усетих пистата и какви са условията, не бих казала, че ме е изморила. Но наистина такъв беше и планът, ако съм в невероятна форма да стартирам само на 200 м. Затова си позволихме да рискуваме и да направя още два старта на 100 м."

Седмата от Олимпийските игри в Рио през миналата година коментира и резултата си от 22.96 сек, като се съгласи с българските журналисти, че това трудно е щяло да й стигне за място сред най-добрите осем:  "Абсолютно. Още повече, че миналата година и в Пекин с 22.50 сек момичета не намериха място във финала – затвори се на по-силни резултати. Но гледам по лидерките и когато само две бягат по 22 или три около 22.50 сек, всички останали знаехме, че е отворено за всички. Бях сигурна, че ще намеря място във финала. Но наистина не ми се получи бягането. Готова съм, добре съм, не успях да го направя.

И аз не знам какво предствои. Със сигурност, още някой старт, който ще се изясни. За мен сезонът не е приключил с това световно първенство. Толкова време се чака, толкова всичко е насочено към него. И сега изведнъж се изниза, сякаш се изниза между пръстите. Затова ще почина няколко дни, докато то приключи, докато се прибера в София и след това ще завърша с няколко турнира."

"Много е странно. Хем става все по-трудно, хем в някои отношения е по-лесно. И аз не мога да разбера. Залогът е все по-голям. Все повече ти пука, защото това не е само твоят труд, а трудът на всички около теб. Затова е все по-трудно. Когато си на 20, си мислиш, че всичко е пред теб и не ти пука, мислиш, че Господ ти е дал тази дарба и те очакват само медали. А когато си вече над 30, не знаеш кога ти е за последен път и всеки път, когато си тук, благодариш на себе си и на всички, които са ти помогнали да си тук. Защото само тези около теб знаят колко е трудно. 

Понякога изглежда наистина лесно и хората казват „тя може да си бяга”, но не е така. Ако спра за две седмици, започвам и аз от нулата. И всеки път започваш от нулата. И всеки път е все по-трудно да намериш мотивация, защото си даваш сметка, че не стигаш дори доп тези медал. Казваш си „ок, за какво го правя”. И тогава пък търсиш други мотивации. И намираш много повече смисъл във всичко. Много е различно, много се променя всяка година.

Това девето място трябва или да ме откаже, или да ме мотивира. Аз избирам да ме мотивира. Засега не искам, че следващата година целта ми е европейското. Но както каза Джъстин Гатлин, стъпка по стъпка, състезание за състезание. Ще си покаже. Само единствено мога да кажа, че това не е последното ми състезание.

Симоне и треньорът ми ще ме успокояват, защото ме обичат. Но зная колко много ми вярваха и колко бяха сигурни, че ще намеря място в този финал. Мъчното е, че те не могат да разберат колко трудно ми беше това бягане. Това е най-мъчният момент. В техните очи аз съм готова да бягам във всеки един момент да бягам 22 сек. Те вярват много в това нещо. И когато идвахме насам и двамата бяха много изнервени, но си казаха "Ивет никога не ни е разочаровала и в тези моменти, в които е трябвало да бяга, го е правила”. Затова те не се съмняваха в мен и сега ми е много мъчно, че трябва да им обясня, че всъщност днес е било трудно и ние не намерихме място в този финал", добави още Ивет.

Източник: sportal.bg