Сбогом, Маестро!

Автор: Богомил Генев
Публикувана: сряда, 25 ноември 2020 г.

От днес футболът няма да е същия. Зловещата вест, че в предиобедните часове на 25 ноември Диего Марадона е напуснал този свят и се е преселил в по-добрия, обиколи световните агенции за минути.

Признавам си – аз съм сред тези, които не искаха да повярват на новината. И все още не искам да вярвам, че магьосникът, който можеше всичко с топката, вече не e сред нас. Нашето поколение израсна с Дон Диего, гледахме в захлас магическите му изпълнения и понякога не вярвахме, че това, което прави, е възможно.

Критиците му не престанаха да повтарят за неспортсменския гол с ръка срещу Англия на четвъртфинала срещу Англия през 1986 година, но всички фенове помнят другото му попадение срещу кралските поданици, когато Диего мина през шестима защитници на противника и край вратаря Питър Шилтън, за да вкара "гола на века". Това бе на 22 юни, а само няколко дни по-късно повтори упражнението срещу Белгия. Тогава премина „само” през четирима и прати топката край Жан-Мари Пфаф (брилянтен вратар, когото пловдивчани имаха шанса да гледат наживо) и класира своята Аржентина за финал.

Финал, който бе неговия апотеоз на гения и на съвършения синхрон с топката и който той спечели на практика сам, въпреки строгата опека на железните бранители на ФРБ по това време.

А всъщност може и върхът на Диего да е няколко години по-късно – никой не знае.

Не е тайна, че в края на 80-те години италианският клубен футбол доминира в Европа и в клубните турнири. През 1990 година и трите клубни турнири – КЕШ, КНК и Купата на УЕФА са спечелени от тимове от Италия.

В най-престижния турнир – на шампионите, носител става магическия Милан, воден от холандското трио Гулит-Ван Бастен-Рийкард, заедно с Барези, Костакурта и Малдини.

При носителите на купи триумфира Сампдория, където са Джанлука Виали, Роберто Манчини, Виерховод и националния вратар Джанлука Палиука. Купата на УЕФА пък отива при Ювентус, а за „старата госпожа” играят голмайсторите Салваторе (Тото) Скилачи, Казираги и Де Агостини, а треньор е Дино Дзоф. Торинци печелят трофея срещу друг италиански тим – Фиорентина, където са Роберто Баджо и Де Киара, а на кормилото е Франческо Грациани.

И в същата тази година Скудетото заминава за Неапол, защото Наполи оставя всички тези колоси зад гърба си в една много тежко първенство. С главен герой именно Марадона. Който вкара гол директно от корнер на вратаря на Юве Такони в един от най-важните мачове на сезона.

Титла, заради която Неапол го боготвори до ден-днешен. Марадона донася на стадион „Сан Паоло” и купата на УЕФА, както и още една шампионска титла и купата на Италия.

Остава в статистиката като световен шампион за младежи през 1979 година и за мъже през 1986. Има отличия с Архентинос Хуниос и Бока Хуниорс в Аржентина, Барселона и Севиля в Испания, но ще остане завинаги в аналите на футбола като най-големия в края на века.

Единственият, дръзнал да оспори трона на Пеле и който в редица класации изпревари гениалния бразилец.

Сбогом, Маестро - ще липсваш на великата игра!