Щампионката в стрелбата от Младежките олимпийски игри в Китай Лидия Ненчева: Искам квота за Рио още догодина

Публикувана: петък, 26 септември 2014 г.

Пловдивчанката Лидия Ненчева спечели олимпийската титли от вторите младежки игри в Нанджинг (Китай), а малко след това донесе и единствения медал – бронзов, от световното първенство по спортна стрелба за младежи и девойки в Испания. Разговаряме с талантливата пловдивчанка преди награждаването, организирано от БОК и Първа инвестиционна банка.

- Лидия, изпращаш много успешен период в твоята състезателна кариера. Как преминаха за теб олимпиадата и световното и удовлетворена ли си от постигнатите резултати?

- Още от януари водех много усилена подготовка. Стараех се първо да взема квота за Нанджинг, но после като гледах резултатите си, прецених, че мога да се боря за медал. Нямаше ден, в който да не съм тренирала по 6 часа, защото исках да постигна това, което съм мечтала през последните 4 години.

- Какво не се получи в индивидуалното състезание на олимпиадата, защото и там имаше шанс за финал, а защо не и за медал?
- Да, наистина имах шанс като гледах резултатите, но нещо не се получи с аклиматизацията, нямах достатъчно време, тъй като стрелях още на втория ден от престоя си. А и липсата на личния ми треньор Александър Александров ми оказа влияние. После изглежда се поуспокоих, отпуснах се и с узбекистанеца Владимир Свечников успяхме да стигнем до златото в смесените отбори.

- Доста интересен формат са тези смесени отбори. Как ги оценяваш ти?
- Като едно забавление, развлекателно състезание за спортистите. Там няма напрежението от индивидуалните стартове. Естествено, никой не тръгва с нагласата да става последен, но е някак си по-спокойно.

- Познаваше ли се преди това с Владимир Свечников?
- Не, запознахме се на официалната тренировка предишния ден. Отборът по принцип се определя от съдиите, които се съобразяват с резултатите на всеки един. Търси се баланс между момичето и момчето, така че да не се съберат в един отбор само силни или само слаби състезатели. Нашият отбор се падна в средата по резултати и имахме голям шанс.

- Какво си казахте с него преди и след състезанието?
- Общо взето нещо специално. Никой не е казал примерно ти стреляй деветки, аз ще стрелям десетките – всеки от двама ни се стремеше да покаже най-доброто от себе си и затова се получи. А след състезанието бяхме изключително щастливи и доволни от постигнатото.

- Видяхте ли се на световното?
- Не, той не можа да участва. Беше ми казал още в Нанджинг, че няма да е на световното.

- От бронза в Гранада няма как да не си доволна....
- Честно казано – не съм доволна, защото бях готова за златото. Във финала обаче резултатите се нулират, а моят беше висок – пети при жените, но точно там, в последните изстрели не успях да покажа най-добрата си стрелба.

Лидия Ненчева: Искам квота за Рио още догодина

Спортна стрелба

    Viasport 26/09/2014 08:45

Лидия Ненчева спечели олимпийската титли от вторите младежки игри в Нанджинг (Китай), а малко след това донесе и единствения медал – бронзов, от световното първенство по спортна стрелба за младежи и девойки в Испания. Разговаряме с талантливата пловдивчанка преди награждаването, организирано от БОК и Първа инвестиционна банка.

- Лидия, изпращаш много успешен период в твоята състезателна кариера. Как преминаха за теб олимпиадата и световното и удовлетворена ли си от постигнатите резултати?

- Още от януари водех много усилена подготовка. Стараех се първо да взема квота за Нанджинг, но после като гледах резултатите си, прецених, че мога да се боря за медал. Нямаше ден, в който да не съм тренирала по 6 часа, защото исках да постигна това, което съм мечтала през последните 4 години.

- Какво не се получи в индивидуалното състезание на олимпиадата, защото и там имаше шанс за финал, а защо не и за медал?
- Да, наистина имах шанс като гледах резултатите, но нещо не се получи с аклиматизацията, нямах достатъчно време, тъй като стрелях още на втория ден от престоя си. А и липсата на личния ми треньор Александър Александров ми оказа влияние. После изглежда се поуспокоих, отпуснах се и с узбекистанеца Владимир Свечников успяхме да стигнем до златото в смесените отбори.

- Доста интересен формат са тези смесени отбори. Как ги оценяваш ти?
- Като едно забавление, развлекателно състезание за спортистите. Там няма напрежението от индивидуалните стартове. Естествено, никой не тръгва с нагласата да става последен, но е някак си по-спокойно.

- Познаваше ли се преди това с Владимир Свечников?
- Не, запознахме се на официалната тренировка предишния ден. Отборът по принцип се определя от съдиите, които се съобразяват с резултатите на всеки един. Търси се баланс между момичето и момчето, така че да не се съберат в един отбор само силни или само слаби състезатели. Нашият отбор се падна в средата по резултати и имахме голям шанс.

- Какво си казахте с него преди и след състезанието?
- Общо взето нещо специално. Никой не е казал примерно ти стреляй деветки, аз ще стрелям десетките – всеки от двама ни се стремеше да покаже най-доброто от себе си и затова се получи. А след състезанието бяхме изключително щастливи и доволни от постигнатото.

- Видяхте ли се на световното?
- Не, той не можа да участва. Беше ми казал още в Нанджин, че няма да е на световното.

- От бронза в Гранада няма как да не си доволна....
- Честно казано – не съм доволна, защото бях готова за златото. Във финала обаче резултатите се нулират, а моят беше висок – пети при жените, но точно там, в последните изстрели не успях да покажа най-добрата си стрелба.

- Какво се промени за теб след олимпиадата? Чувстваш ли се различна? Промени ли се отношението на останалите към теб?
- Отношението на хората към мен винаги е било еднакво, защото те знаят, че имам таланта и се старая да показвам това, което мога. Не смятам, че аз съм се променила. По-скоро израснах. Виждам, че имам шанс да покажа това, което мога. Разбира се, чувствам се по-уверена в себе си.

- Гледаш ли с надежди към Рио?
- Естествено, дори стартирам вече и подготовката - от октомври започвам да следвам стриктно плана, който ми е поставил личният ми треньор и, живот и здраве, в началото на другата година искам квота.

- Последна година си ученичка в спортното училище в Пловдив. Какво възнамеряваш да правиш, след като завършиш?
- Смятам да остана в Пловдив и да уча в Пловдивския университет, още не знам какво, може би в спортния профил. Искам да имам времето, което и сега полагам за тренировки и затова не мисля да се местя в София.

- Как прекарваш и малкото свободно време, което ти остава?
- Предимно в срещи с приятели, защото така се зареждам, поддържам психическото си състояние, почивам си и се успокоявам. По принцип нямам никакво свободно време, за да върша някакви други дейности, тъй като по два пъти на ден съм на тренировка, и два пъти – на училище.

www.viasport.bg